Патриарх Порфирий: Косово и Метохия са нашият духовен Йерусалим

«За нас е най-важно това, че Косово и Метохия са нашият духовен Йерусалим», – подчерта Светейшият Сръбски Патриарх Порфирий, отговаряйки на въпроси на кореспондента на руското списание «Международен живот». Той отбеляза, че както хилядолетия след изгонването на евреите в тяхната диаспора са си казвали «ще се видим догодина в Йерусалим», така и сръбските младежи се приветстват един друг с думите «ще се видим догодина в Призрен», доказвайки по този начин, че пазят спомена, че Призрен е градът на сръбските царе, престолен град, град на цар Душан. «За да знаят всички, че например, ценността на храма „Света Богородица Левишка“, наречен така според средновековната топонимия не може да бъде измерена с никакви земни съкровища», – продължи Негово Светейшество.

Предстоятелят на Сръбската Църква посочи, че в това приветствие не се съдържа призив към конфликт или агресия: «Нашият път, пътят на нашата държава, нашия народ и Църква е пътят на диалога, на мирното съвместно съществуване, уважението към всеки човек, към всички положителни човешки убеждения. Но това не означава, че Църквата проявява някакъв релативизъм по този въпрос. По въпроса за Косово и Метохия, обетованата сръбска земя, Църквата и лично Патриархът се стремят директно, системно, с различни способи да повлияят на духа на времето, на самото същество на народа, на съвкупните обществени, политически и културни обстоятелства в държавата така, че характерът на разсъжденията на младото поколение, изразен в максимата "ще се видим догодина в Призрен", да се превърне в постоянна парадигма».

Той изрази дълбоката си благодарност «за подкрепата в борбата за справедливост и мир, за Косово и Метохия на руската държава, която без колебание налага вето в Съвета за сигурност на ООН, на Руската Православна Църква, на другите Поместни Православни Църкви, на гръцкия и славянския свят, а също и на Папа Франциск».

Разказвайки за собствените си впечатления от неотдавнашната си визита в Косово и Метохия, Патриарх Порфирий направи паралел между духовния живот в този край и духовния живот в Западна Европа: «В южния сръбски край много храмове са разрушени, разграбени, осквернени – затова и пустеят. В Европа също има голям брой опустели църкви. Разликата е, че те на са разрушени и не са осквернени от тези, които не желаят Христа и Неговата Църква. Храмове, където от векове са служили Литургия, днес са превърнати в ресторанти, търговски центрове туристически забележителности, дискотеки и подобни места за масови развлечения».

«Възможно е, оттук да започва равнодушието към унищожаването на църквите в тази част на Европа и към страданията на християните», – предположи Светейшият Владика.

Той с болка разказа, че манастирът от XIV век Мушутище, където е бил ръкоположен през 1985 година, през 1999 година е бил разрушен от жителите на тези места до основи. Била е разрушена и енорийската църква, също датираща от XIV век, изгорени са всички сръбски домове. «Изгонените от село Мушутище сърби, ако не им устройват препятствия, всяка година пристигат при руините на църквата, където бях ръкоположен на Петдесетница – храмът беше посветен на Света Троица – и там се отслужва Света Литургия. Такава е картината на духовния живот в Косово и Метохия. Там, където храмът е бил разрушен или изгорен, ако на това не противодействат местните власти, има служба веднъж в годината – в деня на светеца, в чест на когото е бил построен храмът. На този ден се събират вярващите».

«В северната част на Косовския край, където сръбският православен народ остана в абсолютно мнозинство, можем да кажем, че църковният живот протича нормално, както и в другите райони на Сърбия, Република Сръбска, Черна гора и т.н.», – констатира Светейшият Патриарх Порфирий.

Той засегна и ситуацията в така наречените сръбски анклави там, където преобладава албанското население, подчертавайки, че това, «по същество е истинско гето». Съществуването на такива гета той смята за огромен срам за Европа в XXI век. Патриархът отбеляза, че духовен живот в тези гета съществува: във всеки анклав има свещеник, който постоянно служи в храма. «Можем да кажем, че богослуженията протичат както обикновено. Само че, това "обикновено" е нужно да се разбира много и много условно: ежедневието е затворено в анклава, често в границите на една-две улици и да се излиза извън тях е рисковано, особено за жените и децата» – каза Предстоятелят на Сръбската Църква.

За организацията и поддръжката на духовния живот в този край огромната заслуга принадлежи на Рашко-Призренския епископ Теодосий заедно с монашеството, свещенството и верния народ, констатира Светейшият Сръбски Патриарх Порфирий.

Служба „Комуникация“ на ОВЦС